САМОРАЗВИТИЕТО КАТО ДИСЦИПЛИНА
Съществуват два вида дисциплина.
1. Правила, които някой друг ти налага - обществото, средата (наредби, закони и т.н.)
2. Правила, които сам си налагаш
Кога възниква необходимостта от дисциплина?
Когато знаеш, че нещо ще ти даде плод, който е много хубав, но началото докато порасне и узрее е неприятно, тогава е необходима дисциплина.
Когато става въпрос за наслаждение не се налага дисциплина.
Когато си жаден, не казваш: "Аз съм дисциплиниран, ще пия вода".
И обратното за болният от диабет, който трябва да е дисциплиниран и да не яде захар.
Плодовете, които ще донесе въпросната дисциплина са дори по-вкусни, от онези удоволствия, за които не е нужно налагане.
Удоволствие, което започва в началото с нещо приятно, а завършва с нещастие, не е никакво удоволствие.
Дисциплината не е да се самоизмъчваш.
Идеята на дисциплината е да донесе радост, щастие. Понякога хората си налагат дисциплина, която не им дава радост, нито на тях нито на другите около тях.
Щастието, чувствата, действията са три вида:
Чисти
Това, което в началото не е много приятно, но после носи трайна радост.
Примамливи
Това, което в началото е приятно, но след това се превръща в нещастие или страдание.
Негативни
Измамно
Това, което нито е започнало приятно, нито после е станало приятно и не носи радост нито на практикуващия, нито на останалите.
На пример като да си наложиш да бъдеш груб или арогантен, надявайки си че това ще ти донесе повече уважение и по-добър статут в живота и ще те кара да се чувстваш добре.
За негативното щастие не е необходима дисциплина. Липсата на дисциплина е негативното или измамното щастие. Погрешната дисциплина или липсата на такава е примамливото щастие. Дисциплината е за чистото щастие. И тъй като може в началото да не е приятно, затова е и необходима дисциплината.
Да
Саморазвитието е дисциплина, защото е самоналожено.
Саморазвитие, самоусъвършенстване, съвършенство са думи с обща насоченост.
Но какво в действителност означават?
Развитие в какво?
За да си отговорим на този въпрос, трябва да разберем каква е природата ни.
Какво съм аз? Кой съм аз? Какво е ум, съзнание, сън? Какво е мисълта?
Аз, ума ли съм? Тялото ли съм? Мислите ли съм? Как работят всички те?
Това ще бъде изложено в тази книга...
Нека преди това разгледаме правилата за постигане на съвършенство. Не точно правила, защото съвършенството е дисциплина.
Това не е налагане, то е самоналожено. Да погледнем всички неща, които сами сме си наложили. Сутрин, като станем си мием зъбите. Вечер преди да си легнем си мием зъбите. Това е наша дисциплина, самоналожена от детството. Може би като сме били деца, наложена от родителите ни, но веднъж превърнато в навик, с разбирането, че е добро за нас, тогава вече не е от правило от родителите, вече е наше правило. Също така да се поддържаме чисти(хигиена), да правим упражнения, да се концентрираме, да бъдем мили, внимателни, да не бъдем груби... Всички тези правила, които сме си наложили са дисциплина.
Говорихме са дисциплината на съвършенството!
Какво прави тази дисциплината? Обединява нас и всичките ни разединени краища на нашето съществуване.
Тя ни връща към нашия център. Търсещият тогава си почива и оставя в собствената си природа.
В противен случай какво става?
Какво прави умът?
Умът е ангажиран, обхванат от външния свят през цялото време. Очите са отворени, обхванати сме от всичко, което виждаме, помирисваме, чуваме и вкусваме. И когато сме в будно състояние, през цялото време сме ангажирани от дейността на сетивата или пък заспиваме, където изцяло се изключваме. Когато спим и сънуваме, същите спомени идват. Но ние не сме никога в нашия център, спокойни, тихи, обединяващи разединените краища на нашето съществуване. Ставаме обект на нашето възприятие.
Един пример за това погрешно възприятие е следния:
Когато хора от отдалечени селца или много невинни хора, или пък деца гледат филм, те са изцяло погълнати от филма. Никой не съществува. В този момент само филмът съществува. Ако си стоиш само без да правиш нищо, може да имаш болки в гърба. Краката или гърбът ще те болят или нещо друго се случва. Но ако си ангажиран в гледането на филм, не чувстваш болка или нещо подобно. Дори не усещаме тялото си. Дори не знаеш, че седиш. Така става, ако филмът е интересен!
Какво става?
Съзнанието приема формата на този филм, на тази модулация.
Случва се и когато зрители гледат някаква театрална сцена, в която на пример злодеят играе толкова добре, че гледащите започват да го ненавиждат и презират. Това става когато актьорът е успял да повлияе на съзнанието.
Нашето съзнание приема формата, която възприема, но това не е нашата същност!
Целия смисъл на усъвършенстването е да бъдем едно със себе си, да донесе цялостност в нас, да ни направи цели. Самоусъвършенстването ни прави цели.
Самоусъвършенстването се практикува от формата на гледащия, пребивавайки там. Пребивавайки във формата, в природата на гледащия.
Когато преживяваме радост, екстаз, блаженство, щастие в живота, съзнателно или не ние пребиваваме във формата на гледащия, в природата на гледащия. През останалото време сме с различни дейности на ума. Ставаме едно с различните дейности на ума. Приемаме неговата форма през останалото време. А той е постоянно зает с нещо. Трупат се все нови и нови впечатления и когато станат прекалено много това се проявява като стрес в организма. Умът е развълнуван, притеснен, тревожен, тъжен, нещастен, превъзбуден, еуфоричен или обобщено - стресиран.
Вече всеки едни лекар е убеден, че освен погрешния начин на живто, всяко едно заболяване или симптом на такова започва от стреса.
Това е първоизточникът на всички проблеми, физически, психически и социални.
Как да намалим стреса?
Как да забавим движението на мисълта?
Забавянето на мисълта, не означава да станем летаргични или вяли, напротив дори - ще станем по успешни във всяко едно начинание, с което се заемем. Защото ще му бъдем отдадени, така както гледаме интересен филм.
Умът се разпилява в преследване на всички мисли, желания и нежелания, които идват от някъде. Умът се задълбава по-дълбоко и по-дълбоко, като по този начин отслабва все повече и повече.
За да бъде силен, разпиляния умът трябва да бъде събран, така забавянето на движението на мисълта, води до концентриране на ума. Тогава, когато се налага да бъде използван ще бъде използван на 100%.
Да го наречем Концентрация или Център.
Идеята е Умът да бъде в Центъра си. А Центърът му е неговото затишие, дълбоко спокойствие и покой.
Това е навик, които се придобива постепенно с ежедневно поддържане. Умът може да приеме друг начин на поведение, но е необходимо много и целенасочена работа. Умът да бъде връщан към Центъра си, а произволните мисли просто да бъдат отпуснати и наблюдавани без желание или неприязън.
Умът да стане тих наблюдател, зрител на самия себе си.
Какви са дейностите на ума?
Умът има пет типа модулации:
1. Доказателствена
Умът е ангажиран с търсене на доказателства.
Търсене на доказателства са три типа:
1.1 Очевидни
Базирани на преживяното.
Умът винаги иска да има солидно, основано на преживяното доказателство
1.2. Неочевидни
Когато нещо не е чак толкова очевидно, но го предполагаш.
И това което предполагаш, вярваш в него.
Когато умът гадае.
1.3. Убеждения
Доказателства, написани в книги или друг източник на информация.
Затвърдени и крайни убеждения за неща, които по никакъв начин не подлежат на обсъждане: Защото е написано, много хора го следват, значи трябва да е вярно!"; "Ако много хора казват едно и също значи трябва да е вярно!";"Можеш да заблудиш един или два процента, но не можеш да заблудиш милиони хора!"
Доказателства, които умът взема от писанията или от групите.
Постоянно търсим доказателства за нещо, за каквото и да е. Съвършенството е когато оставим това. Само тогава умът може да се центрира.
Да оставим тази дейност на ума, търсенето на доказателство, е освобождение от голямо напрежение.
Имаме нужда от доказателство дали сме в планината Рила, или не, защото сетивата ни ще ни кажат. Не ни трябват доказателства от сетивата ни дали сме тук или не, от сетивата ни.. Много е деликатно. Можем да сме в Пирин и пак да виждаме същото красиво езеро. Сетивата могат да ни заблудят.
Отвъд доказателствата е чистото чувство: "Аз съм, аз съществувам".
Центрираният ум не се нуждае от доказателство.
Истината не може да бъде разбрана, чрез доказателства.
"Истината е свята, свободата мила" - Христо Ботев
Така започнаха да увисват вече и много от теориите в класическата физика, след развитието на квантовата физика.
Съвършенството е отвъд доказателствата, не формула, която да се пресметне, не е план или теорема, която да се подреди.
Не можеш да откриеш истината, нито да я докажеш, нито да я опровергаеш, защото е отвъд обхвата на ума и мисълта, отвъд всякаква логика.
Логиката е ограничена в своя обхват.
Същото е и с любовта.
Нечий действия и държане не са доказателство за любов.
Филмови актьори и актриси показват много любов и романтика във филми, но нито капка от романтика или тази любов не е в тях. Не е и нужно, могат просто да я показват.
Човек може много добре да играе любов, без да я чувства, без да я преживява.
Центърът на ум е отвъд всички тези доказателства.
Доказателството е една от основните дейности на ум.
Доказателството е едно от основните неща в света, в който сме въвлечени.
Искаме доказателство за всичко.
Искаме доказателство дали някой ни обича, или не. Как?
Чрез действията си, чрез това, онова...
Постоянно искаме доказателство и одобрение от всеки.
Това не е в сферата на наблюдаващия, безпристрастен и центриран ум. Гледащия е отвъд доказателствената модулация или дейност на ума.
Първата модулация е знанието, в което умът е постоянно ангажиран, или в спорове или доказателства, със знание, анализиране, или грешно знание, грешно разбиране.
В този момент можеш да спориш или да търсиш доказателства за това, което четеш. В ума ти може да има логика или грешно разбиране и да виждаш нещата по начин, по който не са.
През по-голяма част от времето сме свикнали да налагаме своите собствени виждания, идеи и чувства и си мислим, че и те са такива. Тази дейност на ума спада вече към следващата модулация на ума:
2. На изкривеното разбиране
Може да имаме някакъв комплекс за малоценност и изведнъж виждаме нечие друго поведение като арогантно. Хората не са арогантни, не са злоупотребили с нас. Но изведнъж чувстваме, че са злоупотребили, че не ни уважават. Понеже сами не уважаваме достатъчно себе си, мислим си, че другите не ни уважават. Другите ще са шокирани от нашето държание, или обратно, ако наблюдаваме тази модулация в друг човек: „Какво му стана на този, човек до сега беше добре, а изведнъж започна да се държи много странно!“
Забелязвали ли сте това?
Някой твой много добър приятел изведнъж започва да се държи много грубо, много странно и ти се чудиш какво е станало. А всъщност той се вари в собствения си ум, в собствения си сос. Не защото е лош човек или нещо друго, ами защото е под влияние на модулацията на изкривеното разбиране.
Много хора изведнъж започват да чувстват, че не са обичани. Много родители имат този проблем. Децата им изведнъж чувстват, че родителите им не ги обичат. Те са толкова озадачени, не знаят какво да направят или как да им покажат, защото доказателства не помагат, когато дойде погрешното разбиране. Логиката е безсилна, не действа. Първата модулация (доказателствената) не помага, защото умът е по-активен с втората си модулация.
Това е погрешното разбиране. Всяка логика се проваля и това което остава е грешното знание. То застава на преден план и всичко друго остава зад него.
Това е само един пример, разбира се, но в ежедневието си често се сблъскваме с подобни ситуации.
3. Фантазиране и страхове
Третата модулация на ума е нещо като халюцинации. Нищо от това не съществува, чисто и просто се носят думи в ума.
Например хората си представят, че американците са поставили микрофони в техните уши или телефони – параноя. Или чуваш някоя лоша новина по телевизията и започваш да си мислиш, че ще се случи и с теб. Всички тези страхове са необоснователни и необосновани. Просто звуци, които нямат никакво значение.
Подобни мисли, подобни идеи спадат към тази модулация. Умът тръгва или към доказателство или към погрешни разбирания или фантазии.
Седите и си фантазирате. Вече сте на четиридесет, петдесет, шестдесет години и все още фантазирате: „Ако стана изведнъж отново на шестнадесет какво ли ще бъде? Може би ще отида някъде и ще намеря голяма купчина злато и ще стана богат. Тогава ще имам собствен хеликоптер, с който ще летя.“
Не само децата фантазират. Това фантазиране е третата модулация.
Тази модулация може да бъде два типа.
3.1 Приятно или радостно фантазиране.
3.2 Неоснователни страхове.
Дори страхът е фантазия. „О какво ще стане, ако утре умра?; „Може да катастрофирам и да осакатея!“
Това са само звуци, които нямат стойност. Ние не сме нашите мисли!
4. Връщане в миналото
Да си спомня минали преживявания
5. Сънуване
Ако умът не е в нито едни от четирите състояния, петото място където отива е да спи.
Виж! Когато сме будни, в едно от тези четири състояния или модулации ли е? Ако е така, тогава това не е концентрация.
Това не е съвършенство! Търсиш ли някакво доказателство? Става ли дебат в теб? Придържаш ли се към грешно знание или понятия относно как са нещата? Не знаеш как са нещата, защото целия свят течен. Нищо не е твърдо тук. Никой не е твърд. Ничий ум не е твърд. Ничий мисли не са твърд. Целият свят е течен, дори газообразен. Стъпка по напред – всичко е въздушно, вятърничаво.
Всяко нещо може да се промени по всяко време, по всякакъв начин. Целия свят е изпълнен с всякакви възможности, всякакви вероятности. Но твоят ум фиксира неща, хора, идеи и места в определени норми, количества, класифицира ги. Фиксира идеи, които има, използвайки доказателство, грешно знание, фантазии и страхове или живеейки в минали преживявания. Четирите изменения на ума плюс съня са петте модулации на ума.
Как да ги превъзмогнем?
Как да преодолеем завладяващата природа на тези модулации?
Чрез практика и непривързаност или центрираност.
Сред това. Да бъдеш в това. Това, което правиш, за да бъдеш това, което си се нарича практика. Да бъдеш там, да пребиваваш в наблюдателя е практика.
Ако можеш да се освободиш от петте модулации и да бъдеш просто тук... сега, сега, сега! За да доведеш ума в настоящето, не да стои в миналото, е необходимо усилие. Това усилие се нарича практика.
И да си тук, в този момент, напълно, е практика. Умът може да се опита да отиде в миналото, може да се опита да спи, може да се опита да внесе някаква логика и обосновка, или някакво знание, или някаква фантазия. Просто знаейки, че отива в петте модулации отново, без неприязън или без жадуване, връщайки се обратно към центъра, към гледащия в този момент, отново и отново – това е практика
Съществуват два вида дисциплина.
1. Правила, които някой друг ти налага - обществото, средата (наредби, закони и т.н.)
2. Правила, които сам си налагаш
Кога възниква необходимостта от дисциплина?
Когато знаеш, че нещо ще ти даде плод, който е много хубав, но началото докато порасне и узрее е неприятно, тогава е необходима дисциплина.
Когато става въпрос за наслаждение не се налага дисциплина.
Когато си жаден, не казваш: "Аз съм дисциплиниран, ще пия вода".
И обратното за болният от диабет, който трябва да е дисциплиниран и да не яде захар.
Плодовете, които ще донесе въпросната дисциплина са дори по-вкусни, от онези удоволствия, за които не е нужно налагане.
Удоволствие, което започва в началото с нещо приятно, а завършва с нещастие, не е никакво удоволствие.
Дисциплината не е да се самоизмъчваш.
Идеята на дисциплината е да донесе радост, щастие. Понякога хората си налагат дисциплина, която не им дава радост, нито на тях нито на другите около тях.
Щастието, чувствата, действията са три вида:
Чисти
Това, което в началото не е много приятно, но после носи трайна радост.
Примамливи
Това, което в началото е приятно, но след това се превръща в нещастие или страдание.
Негативни
Измамно
Това, което нито е започнало приятно, нито после е станало приятно и не носи радост нито на практикуващия, нито на останалите.
На пример като да си наложиш да бъдеш груб или арогантен, надявайки си че това ще ти донесе повече уважение и по-добър статут в живота и ще те кара да се чувстваш добре.
За негативното щастие не е необходима дисциплина. Липсата на дисциплина е негативното или измамното щастие. Погрешната дисциплина или липсата на такава е примамливото щастие. Дисциплината е за чистото щастие. И тъй като може в началото да не е приятно, затова е и необходима дисциплината.
Да
Саморазвитието е дисциплина, защото е самоналожено.
Саморазвитие, самоусъвършенстване, съвършенство са думи с обща насоченост.
Но какво в действителност означават?
Развитие в какво?
За да си отговорим на този въпрос, трябва да разберем каква е природата ни.
Какво съм аз? Кой съм аз? Какво е ум, съзнание, сън? Какво е мисълта?
Аз, ума ли съм? Тялото ли съм? Мислите ли съм? Как работят всички те?
Това ще бъде изложено в тази книга...
Нека преди това разгледаме правилата за постигане на съвършенство. Не точно правила, защото съвършенството е дисциплина.
Това не е налагане, то е самоналожено. Да погледнем всички неща, които сами сме си наложили. Сутрин, като станем си мием зъбите. Вечер преди да си легнем си мием зъбите. Това е наша дисциплина, самоналожена от детството. Може би като сме били деца, наложена от родителите ни, но веднъж превърнато в навик, с разбирането, че е добро за нас, тогава вече не е от правило от родителите, вече е наше правило. Също така да се поддържаме чисти(хигиена), да правим упражнения, да се концентрираме, да бъдем мили, внимателни, да не бъдем груби... Всички тези правила, които сме си наложили са дисциплина.
Говорихме са дисциплината на съвършенството!
Какво прави тази дисциплината? Обединява нас и всичките ни разединени краища на нашето съществуване.
Тя ни връща към нашия център. Търсещият тогава си почива и оставя в собствената си природа.
В противен случай какво става?
Какво прави умът?
Умът е ангажиран, обхванат от външния свят през цялото време. Очите са отворени, обхванати сме от всичко, което виждаме, помирисваме, чуваме и вкусваме. И когато сме в будно състояние, през цялото време сме ангажирани от дейността на сетивата или пък заспиваме, където изцяло се изключваме. Когато спим и сънуваме, същите спомени идват. Но ние не сме никога в нашия център, спокойни, тихи, обединяващи разединените краища на нашето съществуване. Ставаме обект на нашето възприятие.
Един пример за това погрешно възприятие е следния:
Когато хора от отдалечени селца или много невинни хора, или пък деца гледат филм, те са изцяло погълнати от филма. Никой не съществува. В този момент само филмът съществува. Ако си стоиш само без да правиш нищо, може да имаш болки в гърба. Краката или гърбът ще те болят или нещо друго се случва. Но ако си ангажиран в гледането на филм, не чувстваш болка или нещо подобно. Дори не усещаме тялото си. Дори не знаеш, че седиш. Така става, ако филмът е интересен!
Какво става?
Съзнанието приема формата на този филм, на тази модулация.
Случва се и когато зрители гледат някаква театрална сцена, в която на пример злодеят играе толкова добре, че гледащите започват да го ненавиждат и презират. Това става когато актьорът е успял да повлияе на съзнанието.
Нашето съзнание приема формата, която възприема, но това не е нашата същност!
Целия смисъл на усъвършенстването е да бъдем едно със себе си, да донесе цялостност в нас, да ни направи цели. Самоусъвършенстването ни прави цели.
Самоусъвършенстването се практикува от формата на гледащия, пребивавайки там. Пребивавайки във формата, в природата на гледащия.
Когато преживяваме радост, екстаз, блаженство, щастие в живота, съзнателно или не ние пребиваваме във формата на гледащия, в природата на гледащия. През останалото време сме с различни дейности на ума. Ставаме едно с различните дейности на ума. Приемаме неговата форма през останалото време. А той е постоянно зает с нещо. Трупат се все нови и нови впечатления и когато станат прекалено много това се проявява като стрес в организма. Умът е развълнуван, притеснен, тревожен, тъжен, нещастен, превъзбуден, еуфоричен или обобщено - стресиран.
Вече всеки едни лекар е убеден, че освен погрешния начин на живто, всяко едно заболяване или симптом на такова започва от стреса.
Това е първоизточникът на всички проблеми, физически, психически и социални.
Как да намалим стреса?
Как да забавим движението на мисълта?
Забавянето на мисълта, не означава да станем летаргични или вяли, напротив дори - ще станем по успешни във всяко едно начинание, с което се заемем. Защото ще му бъдем отдадени, така както гледаме интересен филм.
Умът се разпилява в преследване на всички мисли, желания и нежелания, които идват от някъде. Умът се задълбава по-дълбоко и по-дълбоко, като по този начин отслабва все повече и повече.
За да бъде силен, разпиляния умът трябва да бъде събран, така забавянето на движението на мисълта, води до концентриране на ума. Тогава, когато се налага да бъде използван ще бъде използван на 100%.
Да го наречем Концентрация или Център.
Идеята е Умът да бъде в Центъра си. А Центърът му е неговото затишие, дълбоко спокойствие и покой.
Това е навик, които се придобива постепенно с ежедневно поддържане. Умът може да приеме друг начин на поведение, но е необходимо много и целенасочена работа. Умът да бъде връщан към Центъра си, а произволните мисли просто да бъдат отпуснати и наблюдавани без желание или неприязън.
Умът да стане тих наблюдател, зрител на самия себе си.
Какви са дейностите на ума?
Умът има пет типа модулации:
1. Доказателствена
Умът е ангажиран с търсене на доказателства.
Търсене на доказателства са три типа:
1.1 Очевидни
Базирани на преживяното.
Умът винаги иска да има солидно, основано на преживяното доказателство
1.2. Неочевидни
Когато нещо не е чак толкова очевидно, но го предполагаш.
И това което предполагаш, вярваш в него.
Когато умът гадае.
1.3. Убеждения
Доказателства, написани в книги или друг източник на информация.
Затвърдени и крайни убеждения за неща, които по никакъв начин не подлежат на обсъждане: Защото е написано, много хора го следват, значи трябва да е вярно!"; "Ако много хора казват едно и също значи трябва да е вярно!";"Можеш да заблудиш един или два процента, но не можеш да заблудиш милиони хора!"
Доказателства, които умът взема от писанията или от групите.
Постоянно търсим доказателства за нещо, за каквото и да е. Съвършенството е когато оставим това. Само тогава умът може да се центрира.
Да оставим тази дейност на ума, търсенето на доказателство, е освобождение от голямо напрежение.
Имаме нужда от доказателство дали сме в планината Рила, или не, защото сетивата ни ще ни кажат. Не ни трябват доказателства от сетивата ни дали сме тук или не, от сетивата ни.. Много е деликатно. Можем да сме в Пирин и пак да виждаме същото красиво езеро. Сетивата могат да ни заблудят.
Отвъд доказателствата е чистото чувство: "Аз съм, аз съществувам".
Центрираният ум не се нуждае от доказателство.
Истината не може да бъде разбрана, чрез доказателства.
"Истината е свята, свободата мила" - Христо Ботев
Така започнаха да увисват вече и много от теориите в класическата физика, след развитието на квантовата физика.
Съвършенството е отвъд доказателствата, не формула, която да се пресметне, не е план или теорема, която да се подреди.
Не можеш да откриеш истината, нито да я докажеш, нито да я опровергаеш, защото е отвъд обхвата на ума и мисълта, отвъд всякаква логика.
Логиката е ограничена в своя обхват.
Същото е и с любовта.
Нечий действия и държане не са доказателство за любов.
Филмови актьори и актриси показват много любов и романтика във филми, но нито капка от романтика или тази любов не е в тях. Не е и нужно, могат просто да я показват.
Човек може много добре да играе любов, без да я чувства, без да я преживява.
Центърът на ум е отвъд всички тези доказателства.
Доказателството е една от основните дейности на ум.
Доказателството е едно от основните неща в света, в който сме въвлечени.
Искаме доказателство за всичко.
Искаме доказателство дали някой ни обича, или не. Как?
Чрез действията си, чрез това, онова...
Постоянно искаме доказателство и одобрение от всеки.
Това не е в сферата на наблюдаващия, безпристрастен и центриран ум. Гледащия е отвъд доказателствената модулация или дейност на ума.
Първата модулация е знанието, в което умът е постоянно ангажиран, или в спорове или доказателства, със знание, анализиране, или грешно знание, грешно разбиране.
В този момент можеш да спориш или да търсиш доказателства за това, което четеш. В ума ти може да има логика или грешно разбиране и да виждаш нещата по начин, по който не са.
През по-голяма част от времето сме свикнали да налагаме своите собствени виждания, идеи и чувства и си мислим, че и те са такива. Тази дейност на ума спада вече към следващата модулация на ума:
2. На изкривеното разбиране
Може да имаме някакъв комплекс за малоценност и изведнъж виждаме нечие друго поведение като арогантно. Хората не са арогантни, не са злоупотребили с нас. Но изведнъж чувстваме, че са злоупотребили, че не ни уважават. Понеже сами не уважаваме достатъчно себе си, мислим си, че другите не ни уважават. Другите ще са шокирани от нашето държание, или обратно, ако наблюдаваме тази модулация в друг човек: „Какво му стана на този, човек до сега беше добре, а изведнъж започна да се държи много странно!“
Забелязвали ли сте това?
Някой твой много добър приятел изведнъж започва да се държи много грубо, много странно и ти се чудиш какво е станало. А всъщност той се вари в собствения си ум, в собствения си сос. Не защото е лош човек или нещо друго, ами защото е под влияние на модулацията на изкривеното разбиране.
Много хора изведнъж започват да чувстват, че не са обичани. Много родители имат този проблем. Децата им изведнъж чувстват, че родителите им не ги обичат. Те са толкова озадачени, не знаят какво да направят или как да им покажат, защото доказателства не помагат, когато дойде погрешното разбиране. Логиката е безсилна, не действа. Първата модулация (доказателствената) не помага, защото умът е по-активен с втората си модулация.
Това е погрешното разбиране. Всяка логика се проваля и това което остава е грешното знание. То застава на преден план и всичко друго остава зад него.
Това е само един пример, разбира се, но в ежедневието си често се сблъскваме с подобни ситуации.
3. Фантазиране и страхове
Третата модулация на ума е нещо като халюцинации. Нищо от това не съществува, чисто и просто се носят думи в ума.
Например хората си представят, че американците са поставили микрофони в техните уши или телефони – параноя. Или чуваш някоя лоша новина по телевизията и започваш да си мислиш, че ще се случи и с теб. Всички тези страхове са необоснователни и необосновани. Просто звуци, които нямат никакво значение.
Подобни мисли, подобни идеи спадат към тази модулация. Умът тръгва или към доказателство или към погрешни разбирания или фантазии.
Седите и си фантазирате. Вече сте на четиридесет, петдесет, шестдесет години и все още фантазирате: „Ако стана изведнъж отново на шестнадесет какво ли ще бъде? Може би ще отида някъде и ще намеря голяма купчина злато и ще стана богат. Тогава ще имам собствен хеликоптер, с който ще летя.“
Не само децата фантазират. Това фантазиране е третата модулация.
Тази модулация може да бъде два типа.
3.1 Приятно или радостно фантазиране.
3.2 Неоснователни страхове.
Дори страхът е фантазия. „О какво ще стане, ако утре умра?; „Може да катастрофирам и да осакатея!“
Това са само звуци, които нямат стойност. Ние не сме нашите мисли!
4. Връщане в миналото
Да си спомня минали преживявания
5. Сънуване
Ако умът не е в нито едни от четирите състояния, петото място където отива е да спи.
Виж! Когато сме будни, в едно от тези четири състояния или модулации ли е? Ако е така, тогава това не е концентрация.
Това не е съвършенство! Търсиш ли някакво доказателство? Става ли дебат в теб? Придържаш ли се към грешно знание или понятия относно как са нещата? Не знаеш как са нещата, защото целия свят течен. Нищо не е твърдо тук. Никой не е твърд. Ничий ум не е твърд. Ничий мисли не са твърд. Целият свят е течен, дори газообразен. Стъпка по напред – всичко е въздушно, вятърничаво.
Всяко нещо може да се промени по всяко време, по всякакъв начин. Целия свят е изпълнен с всякакви възможности, всякакви вероятности. Но твоят ум фиксира неща, хора, идеи и места в определени норми, количества, класифицира ги. Фиксира идеи, които има, използвайки доказателство, грешно знание, фантазии и страхове или живеейки в минали преживявания. Четирите изменения на ума плюс съня са петте модулации на ума.
Как да ги превъзмогнем?
Как да преодолеем завладяващата природа на тези модулации?
Чрез практика и непривързаност или центрираност.
Сред това. Да бъдеш в това. Това, което правиш, за да бъдеш това, което си се нарича практика. Да бъдеш там, да пребиваваш в наблюдателя е практика.
Ако можеш да се освободиш от петте модулации и да бъдеш просто тук... сега, сега, сега! За да доведеш ума в настоящето, не да стои в миналото, е необходимо усилие. Това усилие се нарича практика.
И да си тук, в този момент, напълно, е практика. Умът може да се опита да отиде в миналото, може да се опита да спи, може да се опита да внесе някаква логика и обосновка, или някакво знание, или някаква фантазия. Просто знаейки, че отива в петте модулации отново, без неприязън или без жадуване, връщайки се обратно към центъра, към гледащия в този момент, отново и отново – това е практика